Животът е низ от мигове. Такива, които ти се иска да преживееш отново и такива, за които предпочиташ да не се сещаш. Понякога твоята огърлица, тази, която окачаш на врата на битието има сегменти от малки или не чак толкова малки сиви, противостоящи в неравностойно голямо съотношение на малкото на брой, но големи щастливи мигове… а понякога… не. Когато дойде „нощта” и времето поредните да се присъединят към низа идва и равносметката – твоята лична. Имаш ли сили и воля да продължиш или пътят ти спира, а с него привършва и кордата, на която нижеш? Да предположим, че е ден. 
Вече е ден. 
Факт. 
Свършен при това.  

знам няколко магазина, дето продават мнооооооогоооооо корда

въпрос на равносметка ;)