или другия поглед рано, не, непростимо рано сутринта


Тази седмица е градеж на умората Чувствам се все по-изморена и съня само влошава нещата. А тази сутрин е предкулминационният момент - едно, че уж е край на работната седмица, но предшества едно тъй дълго лутане и търсене утре и второ пристигнах още в 6:55 на работа  Хватката не е в това, че съм пристигна тооооооооолкоооооооооова по-рано, а че с много мъка изкачих стълбите.... а това за моите години си е притеснително... или съм сумнамбул или си отделям астралното тяло без да знам и то се щура цяла нощ, или страдам от раздвоение на личността и другата ми същност е една изключително неприятна инженерка, която ме пребива, или вече тоооооооооолкооооооооооооова много хора ядат солети, че не мога да се реанимирам достатъчно бързо за следващия ден В крайна сметка исках да споделя подозренията за навлизане на ИЕ (AI, Artificial Intelligence или както там всеки си го знае) в нашия завод без комин и не с хубавото име Мир... След мъките на изкачване изглежда пружините ми влязоха в час, защото слизането беше много по-лесно... Къде отивам? При киборга естествено, за да си взема кафе... преди 7ч, преди всички (обаче да не си мислите, че сме на Хоризонт вълна... не сме мн в крак и с модата, защото не сме и на Ритмо, НО сме доволни от факта), преди даже заблуден махмурлия работник, дошъл директно от някоя кръчма... и киборга само това чакаше, аз го подозирам, че отдавна иска да си говори(чати) с някого... който ще го разбере (понеже той е форинър и знае само френски) и като се почна една... първо пускам монети, той ми ги връща на ресто и ми вика "ми не ми даваш монета" (първи лозунг), след няколко пъти упражнението минава и подобно на тазманийския дявол от анимационните почти се завърта около оста си от кеф... започва една плеяда от трясъци, писъци, бръмканици и тъй нататък "ци". И каквоооо според вас става, пуска ли ми кафе безпроблемно и оставя ли ме на мира? Ако мислите, че да ще имате да давате дръжки (последните са цитати от любимия ми готвач Антоан) Чувам аз едно огрооооомно "кльос" преди обичайните въздишки и "тряяяс" на бъркалката в чашата (което в повечето случаи се спестява поради липса на бъркалки), та чувам аз "кльос"-а и си мисля "ето на, сега ми изсипа всичките буби, дето са се мотали тъдява... Това си го мисля, докато въздиша и така нататък, след това идва "бийп"-а и след като 2 мин ми повтаря правя ти кафе, нямаш ресто, сега ми смотолеви едно мерси, което не знам защо трябва да казва, ма явно програмиста е бил гадняр (те всъщност всички са, без Магариту де, Магариту ней гадняр) и вече мога да си взема чашката... и тя ТЕЖИ, да ТЕЖИ (опулено човече) ето тук вече си забравих всички болежки от сутринта, качих стълбите както подобава (ама няма да цитирам Поаро с газелките) и почвам ОТККККККК, както му е редът... Какво се оказва - ЗАХАР (около 100грама) Сега тука знам, че ще кажете глей я тая ся 100 гр ще й тежат, ама под ТЕЖИ имам предвид повече от обичайното (ръка кантар, око - машинка за броене на банкноти, приятно ми е, второто ми име е Елка ) 

Представете си киборга решил да ми подслади живота и това ако не е мило...
Аде честит петък, имен ден на птичиту, че тука вече дойдоха хуманоидните колеги

никой петък не ме забравяш :)))))*

юхххууууууууу